Дюнен Вършач (Dune Thresher)

Среща със заравящата се смърт Част I

Докато започвах приготовления да записвам мислите си в началото на моето епично начинание за събиране на познанията на света в един том, ръката на провидението почука по рамото. Новината, че едно измамно ровещо в земята същество е убило гражданин извън града, ми даде чудесната възможност да видя от първа ръка едно от най-ужасните същества, които населяват този свят – дивият дюнен вършач.

Много отдавна отблъснат от населението към дълбоките отпадъчните пустинни участъци на Borderland, дюнният вършач рядко се вижда от градското население. От време на време дали от травма или старост, един от тези нечестиви зверове прониква на края на цивилизацията за да пирува с немощен човек. Когато това се случи, професионалисти като Франклин Бъроуз, фамозен водач и ловец, е привикан да сложи край на заплахата.
За щастие, Бъроуз и аз сме мъже на пътуванията и приключенията, като естествено нашите пътища са се пресичали и преди (редовните читатели на моите работи без съмнение ще запомнят тази прошарена, недодялана камара от моите класически, Хрониките Xiansai). Аз се свързах с него, за да взема участие в неговата мисия да ни отърве от заравящия се кошмар. Той е действал с нежеланиеотначало, но мога да кажа, че беше щастлив да му партнирам.

Срещнах се с него на заздрачаване при пясъчните скали, които обгръщат покрайнините на Tardein. Когато се приближих, Бъроуз беше коленичил бърху черните скали и проверяваше нещо. Аз погледнах към неразличимата материя, която той гледаше втренчено, но не можах да я идентифицирам. Той повдигна ръката си за да ми каже да стъпвам по-тихо. Когато го попитах какъв е проблема, той посочи това, което гледаше и ме попита дали искам да свърша като този беден глупак. Аз се засмя, мислейки, че той разиграва една от неговите шеги. Всички знаеха, че дюнният вършач напада от пясъка, и че ние бяхме в безопасност на скалите!

“Това го кажи на него”, каза той.

Погледнах отново, и това, което видях преобърна стомаха ми. Скалите предаваха отчаянието, с които жертвата се е държал за тях. Отляво върху тяхната окървавена повърхност имаше ивици от кожата, които са били изтръгнати от ръцете и пръстите му.

“Те ще скочат отгоре върху тези скали и ще те завлекат надолу. Опитният ловец може да оцелее на подобна атака, но някой като теб ще стане обяд, ако продължаваш да правиш целия този шум.” Той си се засмя, докато той се промъкна към тежката си каручка.

Аз бързо (и тихо) се отдръпнах от ръба на скалите. И тогава чух скърцане.Бъроуз беше взел един голям обект, някаква клетка, покрита с черен плат. Тази клетка е била източник на адски миризми. Дебели въжета висяха някъде под тъмното покривало. “Не си достатъчно далеч”, каза той. Сякаш за да докаже своята гледна точка, той разклати клетката, която държеше. Противни писъци излязоха като прорязаха главата ми като студени, остри ножчета. Но те не бяха нищо в сравнение със следващия звук – смъртоносен звук от разравяне на пясък, предвестник на пристигането на вършача.

“Техният звук ожесточава вършача. По-добре да оставим в пясъка, преди да имаме компания тук.” С това той разкъсаха покритието на клетката. Шокът от видяното ме връхлетя. Всичко изглежда се премесваше в скучноа, сковаваща сивота и коленете ми омаляха.