Ловец на демони
От записките за Abd al-Hazir

Току що се завърнах от пътешествие до смразяващата пустош,
позната като Dreadlands - това някога красиво кътче, завинаги
променено от зловещо бедствие. Днес могат да се видят само
останки от градове и пустеещи пейзажи - недружелюбно място
за никой смъртен. Бях се запътил към селцето Bronn, където да
пренощувам, но при пристигането си станах свидетел на сцена на
опожаряване, каквото не бях виждал. Трябваше да избягам при
прървите признаци на опасност, но любопитството ми напираше да
разбера още. Повечето от постройките бяха изгорени до основи
и само обгорялата дървесина по земята очертаваше къде са се
извисявали някога. Пепел задави дробовете ми. Навсякъде беше
осеяно с трупове - някои разчленени, други наполвина изядени.
Градът беше обезлюден.
Или поне така си помислих.
Извън страноприемницата, една от малкото оцелели сгради, уродливи сивокожи създания се разтичаха наоколо, крещейки на някакъв адски език. Те приличаха на купчина обезобразена плът свързана с жилави мускули, създадени за битка. Безпомощен, аз стоях като замръзнал докато се приближаваха. Водачът им ме повдигна, разкъсвайки дрехите и кожата ми с ноктите си. Усетих горещия му дъх в лицето си и ме прониза гнила миризма на разложена плът. Той разтвори уста и видях неговите заострени и пожълтели зъби, нацапани с кръв. Помислих си единствено, че гласът ми завинаги ще затихне и никога повече няма да разкрива чудесата на света за вас, верни мои слушатели.

Нагоре
Коментари (3)
Виж още…









