Ловец на Демони (Demon Hunter)

————————————————————————————————————————————————–
Ловците на демони са безмилостни преследвачи, които умъртвяват своите адски жертви с арсенал от далекобойни оръжия. Те залягат и се прицелват далеч от опастността, разчитайки на лъкове, смъртоносни капани и снаряди, за да довършат бързо създанията, обитаващи техния свят.

С порой от изстрели, стрели и експлозиви на тяхно разположение,  ловците на демони превъзхождат огромните купчини от врагове. Тяхната невероятна точност също им позволява да се справят с по-силни чудовища от растояние: могат да се прицелват върху ключови мишени или да се изтеглят от боя, стреляйки по настъпващите врагове.

Все пак специализацията на хънтърите към далекобойните битки и ограничените масови оръжия ги поставят в опастност, когато са притиснати в ъгъла. Отбягващи умения като защитни превъртания и скокове, както и целенасочени атаки към осакатяване и забавяне на врага, са важни за оцеляването колко и всяка една стрела в колчана им.

————————————————————————————————————————————————–

Далекобойни оръжия

Ловците на демони са способни да обсипват бойното поле с безброй стрели и снаряди или да стрелят отдалеч по враговете с презизност, невъзможна за другите герои. Техният арсенал включва лъкове, гранати, оръжия за хвърляне и двойни арбалети.

————————————————————————————————————————————————–

Капани

Когато ловуват глутници от демони или оргомни твари, доста по-силни от тях самите, предпазливите хънтъри са много подготвени. Те подмамват враговете да стъпят на мини или стоманени капани, които да ги отслабят и да подсигурят лесното им убиване.

————————————————————————————————————————————————–

Сенчеста магия

За да подобрят шансовете си срещу силите на Burning Hells, ловците на демони използват апокрифни магии. Те могат да се покрият в тъмнината, обърквайки чуждите атаки и да се промъкнат между сенките, за да достигнат плячката си.

————————————————————————————————————————————————–

Бойна тактика

Хънтърите носят белезите на тяхното минало и, въпреки пътя, който те са избрали, те нямт желание да страдат отново. Те държат враговете си на разстояние с осакатяващи стрели или вплитащи бола и пускат димни бомби, за да избягат, когато враговете са опасно близо.

Сила: Омраза/Дисциплина

Ловците на демони са постоянно във война със себе си. Те нямат надежда, че ще се върнат към своите предишни животи, но дебнат и се бият с демони със страст. Тези от тях, които живеят, за да тренират другите, стават съзнателни и внимателни и, въпреки това, импулсите им ди карат да срещнат демоничното насилие с насилие.

Всяка стрела, която хънтърите изстрелват, е пропита с омраза; почти всички техни атаки са захранвани с Омраза – студен, справедлив яд, който ги кара да са безмилостни към своите врагове.

Омразата им е почти безкрайна; тя се регенерира бързо, тъй като, дори и да почиват, хънтърите са изпълнение с желание за мъст. Тези хънтъри, които се надяват да въздействат истински, трябва да калят своята Омараза с втори ресурс: Дисциплина – вниманието и грижата, които гарантират, че те ще доживеят още един ден, за да убиват.

Дисциплината е ценна за хънтърите. Не само, че тя се възстановява бавно, изисквайки повече внимание и търпение от техните атаки, базирани на Омраза, но също така те трябва да разчитат на Дисциплината за всяка тяхна защитна маневра – застопоряването на врагове, избягване от пътя на зъби и нокти и избягването на градушки от стрели и копия. За ловците на демони е много лесно да седят на едно място, заредени с Омраза и изведнъж да запратят куп снаряди към ордите от техните врагове.

Но когато те не успеят да се защитят с Дисциплина, хънтърите се оставят да бъдат жертви на клане. Внимателен баланс между Дисциплина и Омраза е най-вероятният път към оцеляването на хънтъра.

Току що се завърнах от пътешествие до смразяващата пустош, позната като Dreadlands – това някога красиво кътче, завинаги променено от зловещо бедствие. Днес могат да се видят само останки от градове и пустеещи пейзажи – недружелюбно място за никой смъртен. Бях се запътил към селцето Bronn, където да пренощувам, но при пристигането си станах свидетел на сцена на опожаряване, каквото не бях виждал. Трябваше да избягам при прървите признаци на опасност, но любопитството ми напираше да разбера още. Повечето от постройките бяха изгорени до основи и само обгорялата дървесина по земята очертаваше къде са се извисявали някога. Пепел задави дробовете ми. Навсякъде беше осеяно с трупове – някои разчленени, други наполвина изядени. Градът беше обезлюден.

Или поне така си помислих.

Извън страноприемницата, една от малкото оцелели сгради, уродливи сивокожи създания се разтичаха наоколо, крещейки на някакъв адски език. Те приличаха на купчина обезобразена плът свързана с жилави мускули, създадени за битка. Безпомощен, аз стоях като замръзнал докато се приближаваха. Водачът им ме повдигна, разкъсвайки дрехите и кожата ми с ноктите си. Усетих горещия му дъх в лицето си и ме прониза гнила миризма на разложена плът. Той разтвори уста и видях неговите заострени и пожълтели зъби, нацапани с кръв. Помислих си единствено, че гласът ми завинаги ще затихне и никога повече няма да разкрива чудесата на света за вас, верни мои слушатели.

Остър звук прониза ухото ми и стрела от арбалет изникна от окото на звяра пред мен, пръскайки ме с горещата му кръв. Той издаде нечовешки вой от болка и ме захвърли на земята, мъчейки се да изтръгне стрелата. Другите създания се заозъртаха за невидимия си нападател и за момент забравиха за съществуването ми. От земята аз също потърсих с поглед наоколо.

„Тя изникна от сенките, спуснати от залязващото слънце и не губи много време в ликвидирането на останалите от нападателите ми. В ръцете и имаше два арбалета, които разпръскваха ярки арки огнени стрели над главата ми, и пронизваха тромавите чудовища.”

Тогава видях Ловеца на демони за първи път…

Момичето беше на не повече от двадесет. Тя изникна от сенките, спуснати от залязващото слънце и не губи много време в ликвидирането на останалите от нападателите ми. В ръцете и имаше два арбалета, които разпръскваха ярки арки огнени стрели над главата ми, и пронизваха тромавите чудовища. Всеки изстрел срещаше някой от рогатите зверове и разсичаше на две повечето от тях. С крайчеца на окото си видях как няколко звяра се промъкват зад нея. Гласът ми заглъхна в гърлото, опитвайки се да я предупредя за опасността. Но нямаше за какво да се тревожа: тя не беше неподготвена. Посегна към колана си и изсипа три странни метални сфери на пътя им. Чудовищата погледнаха надолу точно преди да експлодират в огън и светлина зашеметени. Това и даде достатъчно време да се извърти към тях и да се разправи с тях поединично.

С последен поглед към града, очевидно доволна че няма повече опасности, тя закрачи напред, поклащайки тъжно глава. Имаше изписано дълбоко разочарование на лицето и, докато прибираше арбалетите между гънките на наметалото си.

„Няма оцелели.”, каза горчиво тя.

Те наричат себе си Ловци на демони – група от фанатични бойци, заклели се в едничка кауза: унищожаването на създанията от Burning Hells (Адските Огньове). Те наброяват около стотина и живеят в Dreadlands (Страната на страха), където да живеят и тренират без да им се месят или да се страхуват от тях (въпреки че през повечето време поне половината от тях са разпръснати по света, като това момиче, да търсят hellspawn (създания на ада). Има нещо във всеки ловец на демони, което им дава сила да оцеляват на демонската поквара, която би докарала обикновен човек до лудост. Те усъвършенстват тази своя устойчивост до такава степен, че да използват силата на демоните като оръжие. Но мисията и способностите им не са единственото, което ги обединява.

Тази вечер момичето ми разказа за своя живот и как като дете демоните нападнали нейния град. Тя наблюдавала как демоните разрушават родния и дом до основи. Как убили всички които познавала и обичала. Въпреки че и се искало да умре с тях, тя побягнала и се криела от адските създания в продължение на няколко дни. Тогава един Ловец на демони я намерил и забелязал силата в нейните очи. Отвел я и така станала една от тях. Тя ми каза че всеки един Ловец на демони има подобна съдба.

Те са оцелели и търсят отмъщение.